|
През късната античност вследствие разрушенията и реконструкциите на градските квартали и уличната мрежа се повдига нивото на града, усвояват се резервни терени, уплътнява се засройката, стесняват се улиците, вследствие динамиката на миграционните процеси. След 553г. името Пауталия не се среща в писмените извори. Долината на река Стримон е залята от славяните. Славянсското присъствие е регистрирано в старинното градско ядро, в крепостта Хисарлъка и чрез името на града - Вълбъжд. Жилищата на славяните - правоъгълни полуземлянки с огнища, са разположени в полуразрушените изоставени късноантични сгради.
Присъединен към територията на Първата българска държава Велбъжд постепенно се превръща в типичен раннофеодален град. Той наследява и усвоя елементи на градската тъкан и фортификация в рамките на късноантичния град с двете укрепени територии диференцирани на основата на класовото разделение на феодалното общество. С малки преустройства късноантичната крепостна стена на хълма е усвоена изцяло с портите, кулите и потерните, които заграждат архитектурния ансамбъл на феодалния владетел. Градската крепост в подножието на хълма наследява териториалните рамки на Пауталия ІІ-ІV в.
Ценни данни за градоустройството на Велбъжд по време на  византийската влас в българските земи през ХІ-ХІІ в. се съдържат във византийската бележка за каноническото положение на българската охридска архиепископия от ХІІ век.
В началото на ХІІІ в. Велбъжд е присъединен към границите на втората българска държава. Променливата съдба на града разклаща икономическото му състояние, намаялват възможностите му за отбрана в границите на следената фортификационна система. Вероятно през 60-те години на ХІІІ в. укрепената площ на подградието се намалява наполовина с изграждането на предградна крепостна стена, която затваря западната част на града, наречена "Градец", а източната се променяв неукрепено подградие със самостоятелни отбранителни феодални кули. Градския площад, който до този момент се намира на мястото на античната агора се премества в средата на западната половина - на мястото на днешния площад велбъжд. Като естествен и геометричен център на западната укрепена част на подградието, се утвърждава пространството северно от църковния ансамбъл на метох "Св. Никола" (ХІІІ в.). Подградието на Велбъжд през ХІІІ - ХІV в. е разделено на квартали с центрове около църковни сгради, бани, кули, чешми.
|
