Пауталия

Пауталия е наследник на старото селище на дентелетите. През римската епоха той е един от най-големите градски центрове в провинция Тракия. След 45 от н.е. земите на дентелетите са включени в стратегиите Полска Дентелетика (равнините по горното течение на р. Струма и долината на р. Джерман) и Планинска Дентелетика (пл. Осгово, Кюстендилско Краище и Трънско), кои през ІІ в. се обединяват с център Пауталия. По-късно големият градски център получава обширни територии, а стратегиите се премахват. По времето на имп. Марк Улпий Траян (98-117) Пауталия наред с други големи градове получава градски права и добавя към името си „Улпия". От имп. Антонин Пий (138-161) до Каракала (198-217) градът сече свои бронзови монети, които са богат източник на информация за стопанския, политически и културен живот.

Пауталия е нанесена върху Певтингеровата карта като станция на пътя Сердика-Стоби. Едно отклонение от този път, минаващо през Пауталия, е за Тесалоника (днешен Солун), а друго през Германия (днешна Сапарева баня) — за Филипопол (днешен Пловдив). При Пауталrя е и връзката за пътя Сердика-Наисус (Ниш). Античният град е укрепен. За времето от ІІ до IV в. укрепената площ е 29,30 ха. В късната античност IV-VI в. Пауталйя разполага и с втора крепост, разположена на Хисарлъка. Изключителните градоустройствени условия, икон. предпоставки и непрекъснатата сел. традиция издигат Пауталия сред най-цветущите селища от онова време. Върху серия уникални монети, сечени при Юлия Домна и Каракала, е изобразена персонификация на града — млада жена, заобиколена от четири гения, които символизират главните богатства на този край: жито, грозде, злато и сребро. Косвената информация от нумизматичния материал подсказва, че в града е имало стадион за спортни състезания, храмове и светилища.

Територията на антична Пауталия е обявена за археологически резерват. Голяма част от изворовата и нумизматичната информация се потвърждава от резултатите на проучванията. Работата се провежда само на малки сектори, където предстои стро¬еж. Още не е уточнена и територията, която е владеел градът. Предполага се, че тя е обхващала цялата Дентелетика и част от Медика. Пауталия се споменава в произведенията на античните автори Малх, Комес Марцелин, Хиерокъл, Прокопий Кесарийски и Стефан Византийски. За последен път името на града е споменато през 553, след което се говори вече за Велбъжд.

Племенния център на дентелетите от величената на Кабиле, Сердика, Бесапара, Виза, Ускудава и др. като тях, които запазват тракийското си име, е Пауталия. Ориентацията на елинистическите градежи се наследява по-късно от града през следващите епохи. Косвени следи от града на дентелетите намираме в деформацията на плановата структура и укрепние на град през ІІ век. Предримска урбанистична традиция срещаме и в оптималните подходи в трасирането и наклоните на уличната мрежа, съобразени с релефа на застроената територия, в ориентацията, повлияна от сълнчевото греене и ветровите характеристики на района, в наследения куртов център в подножието на северния склон на Хисарлъка.

Римската колонизация включва земите на дентелетите през 46 година. Градската уредба на Пауталия е потвърдена с административните реформи на император Траян (98-117г.) като административен, стопански и културен център на обширна област в долината на горна Струма.

При императо Хадриан (117-138г.) започва реконструкцията на централно градско ядро - пауталийската агора. Градската крепостна стена, изградена по времето на императорите Марк Аврелий (161-180г.) и Комод (181-192г.) заграждала площ от 29, 3 ха. в форма на удължен неправилен многоъгълник с 2 представителни оси : декуманус максимус с посока исток - запад (част от пътя Стоби - Пауталия - Сердика) е линеен акцент в плановата структураи кардомаксимус - (на север част от пътя на Наисус (Ниш)). А на юг агората преминава през южната порта във виа Сакра. Това е свещеният път на религиозните процеси към пауталийския асклепион, който минава край лековитите горещи минерални извори и по северния склон на хълма с храмовете на Асклепии, Хигия и Телесфор, Трите грации (Харити), Свещената пещера (Митеун), Храм на Аполон, Едикули и Алтари, разположени сред Свещената дъбрава.