|
Кюстендил е един от най-древните български градове.
През V - ІV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище. През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт , който наричали Пауталия. През І – ІІ век Пауталия прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. Археологически проучвания в Кюстендил са открили редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранно византийската епоха. В грамота на византийския император Василий II от 1019г. градът се споменава под името Велбъжд. по - късно градът е преименуван на Кюстендил на името на феодалният владетел Константин Драгаш .
Системните археологически разкопки, чието начало датира от 1906 г., разкриват историческото и културно богатство на Кюстендил с осемхилядолетната си история. Центърът, под който се намира античният град Пауталия, е обявен за национален архитектурен и археологически резерват “Пауталия – Велбъжд – Кюстендил” през 1878 г. В резултат от дългогодишните археологически проучвания в Кюстендил са разкрити редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранновизантийската епоха. В над 20 сектора е проследено трасето на Градската крепостна стена на Пауталия. Проучени са редица сгради – магазини, жилища, базилики и др. Сред тях се открояват римските терми от ІІ –ІІІ в. като една от най-представителните сгради в Пауталия. Многобройните находки на надписи, оброчни плочи, бронзови и керамични съдове, архитектурни детайли, скулптурни произведения, мозайки, накити, монети и др. изясняват моменти от бита и духовния живот на местното тракийско население.
|
