|
Първите поселища на територията на съвременния Кюстендил са слабо проучени. Археологическите открития отнасят началото на селищните традиции в неолита и халколита (VІ – ІV хилядолетие пр.Н.е.). Значителна роля в развитието на града има популярността на пауталийския Асклепион. През епохата на римската колонизация се наблюдава топографска приемственост и влияниена планировката на тракийски град върху градоустройствената структура. С административните реформи на император Траян (98 - 117) е потвърдена градската уредба на Пауталия, с което започва цялостната й реконстукция по римски образец.
През ІІ – ІІІ век се изграждат значителни архитектурни ансамбли около агората, термите,центарлните улици. След 333 храмовият комплекс около минералнита извори и северният склон на Хисарлъка е разрушен и на свещения хълм е изградена крепост, където се съсредоточава административната, военната и духовната власт на областта. Градоустройствените акценти са характерните силуети на раннохристиянските базилики. В условията на растящата несигурност през V – VІ в. се уплътнява градската застройка. По времето на император Юстиниян І (527 - 565) Пауталия е възстановена “из основи”.През втората половина на VІ и през VІІ век градът постепенно се славянизира. В изоставените късноантични сгради се изграждат славянските вкопани жилища.
През Първата българска държава Велбъжд населява античната градоустроиствена структура. Крепостта на Хисарлъка се превръща в замък на феодалния владетел и епископа. В рамките на крепостната стена на подградието, между река Банщица и Хисарлък, и в градския силует участват в преостроен вид антични строежи, както и нови монументални обществени сгради. През времето на Втората българска държава (ХІІ – ХІVв.) се съкращава наполовина укрепената площ на предградието, изграждат се самостоятелни отбранителни феодални кули. Градската територия е разделена на махали с центрове около църковни и други обществени сгради. С разрушаването на крепостните стени през 20-те години на ХV век се запазва териториално-административното деление на махали, мястото на градския център, като се задълбочава процесът на формиране на радиално кръговата система на уличната мрежа. Стресови моменти на градоустройственото развитие на Кюстендил са опожаряванията по времето на големите чумни епидемии през 1651 и 1655, земетресенията и др. Между 60-те и 80-те години на ХVІІ век подградието на Кюстендил отново е укрепено с крепостна стена (разрушена през 20-те години на ХІХ в.).
През възраждането се изгражда архитектурният ансамбъл около Рилския метох “Св. Никола” в махала Градец (Вароша), уплътнява се застройката по главнита търговски улици – Правата, Чершийската и др. и градския площад около Часовниковата кула. Кюстендилската възрожденска къща бележи етапи на развитие, както и в други български градове. Най – ранната запазена къща с отворена планова схема е Прокопиевата, от предходния тип – къщите на Тонче Кадинмостки и Йовчевата, а от затворената симетрична къща - Лекарската, Жабинската, Арменската, Майорската и др. Първият улично регулационен план на Кюстендил след Освобождението 1878 е разработен от Лубор Байер в геометричен стил. Свободните от застрояване терени се регулират в правоъгълна планова схема. Първата значителна обществена сграда, която оказва влияние върху планирането на града, е Педагогическото училище. Засилват се и различия¬та между центъра и периферната застройка. Влиянието на стила модери в къщите на В. Попниколов, Ив. Страдалски. Хр. Славейков,
 Д. Бойчев и др. е ярък контраст с бедняшките хижи на бежанските квартали и градския пролетариат. Изграждат се и първите промишлени предприятия: фабрикатаката на Симоне (дн. „Марек"), тютюневите складове на Балкантабак, на К. Божков, на Гр. Бояджийски и др., Тютюневият синдикат, Вакуумната фабрика, мелница „Сноп". След 9 септ. 1944 започва соц. обновление на Кюстендил. През 1948 се полагат основите на Териториалната проектантска организация. Изграждат се индивидуални и блокови жилищни сгради, почивни станции. Обявяването на Кюстендил. (1959) за окр. център дава силен тласък на неговото развитие. Изграждат се нови обществени сгради в централното градско ядро, съвременна промишлена зона, редица паркове и градини; благоустрояването продължава с нови темпове. След Априлския пленум на ЦК на БКП (1956) за повишаване материалното благосъстояние на трудещите се продължава ускореното жилищно строителство в съвременните микрорайони „Дим. Каляшки", „Румена войвода", „Ленин", „Бузлуджа" и др. Централното градско ядро на Кюстендил е обявено за национален архитектурен и археологически ре¬зерват „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил". Новият градоустройствен план (1978) до¬развива в композиционно отношение оформилия се исторически градски център, микрорайонните центрове и промишлените зони.
|
