Дентелетика

Кюстендил и Кюстендилският край със своето плодородно поле, мек климат и лековити извори са обитавани векове наред от различни племена и народи. Следи за тяхното съществуване в най-дълбока древност са паметниците на културата, които са извори за ценни и често единствени сведения за общественото, икономическо и културно развитие на града и околността.

Най-ранната, но все още непроучена култура, открита засега в Кюстендилския край, се отнася към неолита и енеолита - 3000-1900г. пр. Н.е., представена с каменни чукове и брадвички от пещерата при село Ветрен и неолитното селище при село Шишковци.

Следват многобройни находки от бронзовата епоха, носители на чиято култура се явяват траките. Това е период, в който наред с новата техника и оръдия, произведените повече блага натрупват богатства, създават база за разлагането на първообщинния строй и установяване на робовладелския.

За първите обитатели на Кюстендилския край ни дават сведения античните писатели. Те съобщават, че горнострумската област е била обитавана от дентелетите, както и наименованието на стратегията дентелетика, която макар и обхващаща земите на няколко племена, носи името на най-голямото и най-изтъкнатото между тях.

Изворите нееднократно потвърждават, че още преди идването на римляните и превръщането на Тракия в римска провинция земите, които по-късно представляват територията на Пауталия, се обитавали от племето Дентелети, за чиято тракийска принадлежност не съществува никакво съмнение. Дентелетите населявали земите по горното течение на река Струма, Кюстендилко и Станке Димитровско (Дупнишко) полета, и планинине на запад от тях към долините на Морава и Вардар. В "Геотрафски и етнографски данни за Тракия" Плиний Стари - Ів. отбелязва: "От племената и, които можем да споменем, живеят по дясната страна на Стримон денселети и меди чак до споменатите по-горе бисалти".

Дентелетите подобно на другите тракийски племена били вече уседнали и се занимавали особенно в равнините и в плодородните части на земята със земеделие, лозарство, винарство и овощаство, а в планините със скотовъдство, развъждали и отглеждали коне, мулета и овце. Дентелетите навярно са познавали разработването на рудните залежи и металообработването. В Омировия епос се говори за тракийски мечове, сребърни съдове, за обковани със злато и сребро колесници на тракийските племенни вождове. Проучванията, макар и незадоволителни, показват добиването на сребро, злато и мед в Осоговската планина.

Присъствието на траките в Кюстендилско датира от края на бронзовата епоха (втората половина на II хилядолетие пр.н.е.). Известни са племената пеони, агриани, дентелети и др. От тях най-голямо е племето на дентелетите. По-късно името му приема и цялата област — Дентелетика. Сле падането на Тракия под римска власт (45 от н.е.) за дентелетите като за отделно племе вече не се говори. В отделни надпи си се споменава принадлежността към тях на военнослужещи в римската войска. До римският период показва високо развитие на стопанския, политически и културен живот тракийското население от района.

Множеството случайни находки на монети, оброчни плочки на Тракийския конник, керамика, накити, остатъци от металодобив и металообработване показват, че областта е играела значителна роля в сложните взаимоотношения между народите и племената, населявали долините на р. Струма, Вардар и Морава.

Надяваме се, че бъдещите системни проучвания в Кюстендил и Кюстендилския край ще дадат по-обилен материал за бита и културата на местното тракийско население, както и влиянието върху него от непосредствения допир с римляните.